Да преминем пак под луната,
където си заровихме надеждите;
където се озъбихме на злия вятър,
поискал и телата ни, и дрехите...
Да преминем пак под луната –
със голи пръсти да изровим в тъмното
трошиците любов, които там оставихме...
Да ни покажат пътя...
четвъртък, 3 септември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар