Носи ме в себе си такава –
като мъдрост на капещи кестени,
като дъх пробудена жарава,
изгряла в есенната вечер...
Носи ме в себе си такава...
По устните като сок от узряла смокиня,
като пареща неизживяна рана,
като искана и неслучена истина..
Носи ме в себе си такава...
Като желание, пропукало мрака...
Като изгубена в галактика звезда,
която никой никъде не чака...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар