ДЪЖДОВНО

Дъждовно е в очите ми, ръмливо...
Ръбът на устните ми е блестящ от хлад...
И морето е солено до горчивост –
сълза от сърцето прокапала...

И ми е тъмно без тебе във пладнето.
И ме смразява горещият пясък...
Хоризонтът е пагубен сал,
който със блясък ранява...

Ела да доплуваме до отвъдния бряг,
където морето с любов е покръстено,
да укротим на годините неспокойния впряг...

И пречистени – при себе си да се завърнем...